Хасково
– селището, наследило хилядолетната история на земите си, и днес
удивлява с жилавостта си да живее градивно в настоящето и с
дръзкия си поглед в бъдещето.
Разположен на пътя, свързващ Запада и Изтока, в Хасково се
отразява цялата история на Европа. Пътят е причина и за възхода,
и за паденията, сполетявали тези земи. Тук траките оставят силен
отпечатък от разцвета на своята високоразвита цивилизация,
свидетелство за което е и прочутата Александровска гробница, тук
старите българи построяват уникални крепости, за да предпазят
границите на българската държава от завоевателите от юг, но и
понасят първите удари на византийските и османските нашествия.
Тук, на пътя, се появява най-голямото тържище по българските
земи през XVIII в. – Узунджовският панаир, и това ги съживява.
Тук, в града на пътя, се разпалва духовният огън на Възраждането
на юга, за да се поддържа силен и до днес.
Изследователите на неговата история закачливо подмятат, че
Хасково е на юг от Благоевград, Ахтопол и дори от устието на
Резовската река – най-южната точка на черноморския ни бряг. В
по-широк мащаб и в по-европейски измерения е на почти еднаква
географска ширина с Рим, Барселона, Тбилиси. Броят на жителите
на града е 96 256 души, на общината – 116 705 души.
Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло
море, от което го отделят сравнително ниските склонове на
Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух
по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между
континенталното влияние от север и средиземноморското от юг.
Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско
стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо.
Селските стопан и недолюбват фьона през февруари, защото ранното
затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши, но пък
първият полъх на пролетта весели душите.
Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като
северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я
наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска
хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860
м н.в.). Турското име Айдаа (Меча планина) кара местните да се
усмихват. Защото по-известно у нас и в чужбина е името Аида,
което все пак няма нищо общо с операта на Верди. Но височината е
не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна
област. Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска.
Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните
Хасковски минерални бани. Пор
ади активната вулканична дейност,
бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има
залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.
хасково.бг
